Повик към българската младеж

"Повик към българската младеж" на младежката група към Всебългарския съюз "Отец Паисий", с който обяснява причините за създаването си. 

30 септември 1930г.

"Всички древни законодатели търсеха връзките, които свързват гражданите с отечеството и помежду им; намираха ги в отделните обичаи; в религиозните церемонии, които по своето естество биваха изключително народни; в публичните игри, които привличаха много хора наедно; в упражненията, които увеличаваха заедно с тяхната храброст и сила и тяхната гордост и себепочитание; в зрелищата, които им наумяваха историята на дедите им. Но само общите нещастия, победи и добродетели се докосват до техните сърца, трогват ги дълбоко и ги привързват крепко към отечеството."

Ж. Ж. Русо

Драги, братя,

България преживя тежки, съсипителни за народа и държавата войни.

Българският народ и държава и сега не са в покой; ограбена и осакатена е България; насилствено денационализирани, подложени на нечувани мъчения и убийства, българите в Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини са по-зле от всеки друг път и от всеки друг народ.

Това болно време обхваща нашето раждане, нашите детски и юношески спомени и продължава да ни следва и черни нашите младини. Кой българин, кое българско, кое човешко сърце би могло равнодушно да наблюдава това зверско, за срам на века избиване на беззащитното и мирно българско население в поробените наши земи?

Наследството, което ни се оставя, е тежко, много тежко и би значело нашето национално обезличаване до смърт, ако нашите бащи не ни завещаха истината и правдата и ако нашите братя в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини не ни дават пример на себепожертвание и безсмъртна търпимост пред народните идеали.

Ние имаме истината и правото на наша страна и наш свещен дълг е да се борим за изчистването от заблудите и лъжите, които така изобилно хвърлиха и продължават да хвърлят върху им поробителите на нашата земя. А то не е леко; за това се иска сплотеност, единомислие, твърдост и себеотрицание. Та така целокупни, споени с младежки жар и идеализъм, с най-силните оръжия-ума, словото и печата, и вечно в съюз с истината и правдата ние ще можем да изпълним нашия свещен синовен дълг.

Да имаш истината на своя страна, да виждаш как нечестивци се гаврят с нея и как избиват родните ти братя само затова, че са като тебе българи и искат да четат, говорят и се молят на своя майчин език, и да мълчиш, е престъпление, по-голямо от това на самите убийци.

За да постигнем тая желана спасителна сплотеност, българската младеж в свободна България трябва добре да разбере своя дълг.

Всебългарският съюз "Отец Паисий", който си е поставил за цел засилване, пробуждане и там, където липсва, създаване дълбоко съзнание у българите за тоя към народа и родината свещен дълг и който даде, както и ще продължава да дава приемр на будно българско око със сърце, което се свива от болка ведно с болката и страданията на прокудените и поробени българи, тоя всебългарски съюз засили своите редове с новообразуваната при него младежка група.

Младежката група отправя зов към онези, чиито детски спомени са кървавите войни, чиито сърца не знаят покой: родени, израсли и живеещи ведно с мъките и страданията на цял един разпнат на кръст народ.

Това е повик за отрезняване: знаме, издигнато от здравите мишци на българската младеж в името на справдливостта, истината и човещината; в името на българските въжделения.

Секретариатът на младежката група при Всебългарския съюз "Отец Паисий", дълбоко чувствуващ своя дълг, призовава всички български младежи, гдето и да се намират те, без разлика на вяра и партийна принадлежност, да се проникнат от съзнанието за сговор и истинско братство в изпълнение на своя свещен синовен дълг.

Поел с пълно съзнание голямата отговорност-ръководството на младежката група при Всебългарския съюз "Отец Паисий", Секретариатът очаква да види в редовете си всички български младежи, чувствуващи дълга към род и родина

Дайте ни своята подкрепа

Попълнете нашите редове.

Дайте сила на искрата, хвърлена в съзнанието на нашите бащи от Хилендарския монах, та да се разрасне в стихиен огън, в който да изгорят мъките, страданията и несправдливостта, които изживява нашият народ.

В нас-младите, е залогът за успешното национално преуспяване.

Правото е с нас и то ще победи.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред". С., 2009, с. 635-636)