БМСОП - "Законът на твоята борба"

(„Законът на твоята борба”. С., 1941 г)

В името на светлото дело на българщината, на която ставаш апостол, в името на всичко свято за тебе:

1. Обичай България и своя народ повече от всичко друго на света, защото те са ти дали кръв и дух. Този ти върховен дълг винаги да изпълва разума и сърцето ти. Бъди верен на българския цар.

2. Отдай сега и за в бъдеще всички свои сили и способности за преуспяването на твоята държава, за политическото, културно и стопанско съвършенство на своя народ и за добиване на пълна свобода и човешки правдини на всички твои братя българи, където и да с намират те.

3. Вярвай в мисията на своя народ! Той е призван да бъде политически водач, културен, нравствен и социален градител на Балканите.

4. Помни, че политическото единство на българския народ ще израстне из идейната организираност на народните маси в името на паисиевата борба. С политически светоглед и политически ентусиазъм българският народ трябва да кове своето велико бъдеще. Равнодушието, принудата и общественото дезертьорство не създават политическо единство, а политическо затъпяване.

5. Никога не прави дележ между народностната и социална идея, гледай на втората като на неразделна на първата. Организирано, планомерно и упорито се бори за създаването от българския народ на една братска общност, изградена върху националната чест, народния труд и социалната справедливост. Знай, че борбата за народната правда и народния хляб е свещена. Спекулата и експлоатацията с българския труд са престъпление срещу единството на нацията и затова твой дълг е борбата ти с тях да бъде на живот и смърт. Знай, че България няма и не може да бъде рай за богатите и ад за бедните.

Помагай на твоя нуждаещ се брат българин, споделяй и разделяй всичко с него.

6. Знай, че пред труда ние всички сме равни. Трудът на селянина, работника и интелигента е еднакво необходим и достоен за българското величие. Ето защо за всеки труд и всекиму според труда.

      

Бъди творец на утрешната трудова българска държава.

7. Проникни се от съзнанието, че единството на българския народ може да се осъществи само чрез искреното делово сътрудничество на широките народни маси и интелигенцията. Помни, че вечният извор на труд, храброст и самобитност е бил и ще бъде българското село и че неговият възход е възход на нашия народ!

8. Знай, че смъртните врагове на трудещия се народ са: комунизмът, експлоататорите, чуждите агенти, демагозите, пораженците и безчестниците.

9. Никога не търси облага за своята работа, посветена на Родината.

Никога злоупотребата и каквато и да е корист да не опетнява твоя път.

10. Упоритият ти и честен труд да бъде единственото ти богатство.

Работи дисциплинирано и неуморно не за спекула и печалби, а за благото и величието на своя народ.

11. Презирай компромиса и търгашеството с идеалите на българщината. Презирай и атакувай навсякъде безчестието. По-добре в борбата да паднеш с чест, отколкото да победиш безчестно. Не се примирявай никога със злото. Няма непобедимо зло. Един народ, който се примирява с всичко се самоубива.

12. Където и да се намираш, пази достойнството си на българин.

С държанието си навсякъде бъди образец на сериозност, честност, работоспособност и саможертва.

13. Създай от себе си нов човек, герой в делата си, откъснат от всичко лично и користно.

14. Бъди нравствена, идейна и творческа личност, защото:

Здравите нрави са предпоставка за здравия творчески дух.

Светлото бъдеще на нашия народ може да се изгради само от истински идейно просветлени водачи.

И защото:

Нетворческите личности са тежест на обществения и народен напредък.

15. Винаги интересите на българщината да стоят над всички лични, класови или други интереси.

16. Следвай законите на съюзната дисциплина, защото без дисциплина няма победа. Вярвай в съюзното челничество и го следвай както в добри, така и в лоши дни.

17. Бъди организиран, защото идеологията е неотделима от организацията. Успехът на паисиевата борба се осигурява от една здрава, стегната и единна организация.

18. Изповядвай и проповядвай всякога и навсякъде паисиевата вяра. Всеки нов деец в съюзната борба е крачка напред към победата.

19. В борбата бъди ненападателен, смел и жертвоготовен. Бъди непримирим с враговете на България и съюза. На удара отвръщай с два. От извоюваното не отстъпвай. Не се страхувай от числото на противника , помни едно: един човек, който вярва , дори и сам е болшинство!

20. Никога не отказвай възложената ти задача, защото отказ от думи или дело е отказ от самото дело.

21. Никога не закъснявай в нищо, защото и в най-дребното мнозина те чакат и губят време , когато всеки миг е скъп и всяка твоя нередност е спънка за делото.

22. Работи за паричното издигане на съюза и подпомагай с всички свои сили всяко начинание в това направление.

23. Обичай другарите паисиевци, зачитай тях и тяхното мнение, бъди искрен и доверчив спрямо тях.

24. Знай, че смисленият живот минава през себеотрицателна работа за другите и само тогава има цел и цена.

25. Знай, че в съюзната борба не ще спечелиш нищо. Ти си длъжен да даваш – душа, имот, живот. Ще спечелиш само вяра и обич към народа си и достойното чувство за изпълнен български дълг.

26. Дори и да останеш сам в борбата, продължи я с удесеторена сила, за да пребъде навеки идеята и делото на българщината и съюза!

Чрез българщината-за България!

Ние идемъ

Ние идемъ, родени въ пепелищата на разгромената българщина.

Ние идемъ, почувствували и изпитали въ невръстни години още  ужаса, страданието, отчаянието и безвѣрието на нашите бащи.

Ние идемъ въ мига, когато българщината е подтисквана, обезличавана и погубвана отъ чужди влияния и домогвания.

И тъкмо затова идемъ ние!

Ние идемъ съ свежи сили върху крилетѣ на нашия младежки ентусиазъмъ, но съ ясното съзнание за дълга, що ни зове.

Ние идемъ, решени твърдо да победимъ, дори и ако изгоримъ въ пламъка на велика борба.

Ние идемъ!

Идемъ, за да възвестим зората на новото Българско възраждане, Освобождение и устройство.

Идемъ, за да издигнемъ въ култъ народностната българска култура и да се боримъ противъ всички чуждоземни влияния, които прѣчатъ на нейното независимо, самобитно развитие.

Идемъ, за да създадемъ новъ български моралъ, чувство за отговорность и съзнание за дългъ предъ държава, народъ и родни братя.

Идемъ, за да издиримъ, поощримъ и закрепимъ добродетелитѣ на българския народ; да се боримъ противъ неговитѣ съзнавани и несъзнавани отрицателни страни.

Идемъ да посочимъ мисионерската роля на България въ свѣта. Вратата, презъ която ще нахлуятъ нови, свежи културни вълни отъ Изтока, за да замѣстятъ културата на разлагащия се и залязващъ Западъ. Идемъ да се боримъ за социална справедливость и миръ всрѣдъ българския народъ.

Идваме да се боримъ българскиятъ народъ да устрои живота си по български начин. Всѣко негово действие да е съобразено съ духа на българщината.

Българщината ни зове, кръвьта на падналитѣ български герои ни вика и затова:

ние идемъ!

Идемъ въ пъленъ боенъ редъ, съ напрегнати мишци

за борба!

Идемъ да съчетаемъ волята съ енергията, ума съ упорството, неуморната работа съ устрема,

за да победимъ!

Ние идемъ, за да кажемъ на всички:

- Не ви викаме: "Елате съ насъ, иначе сте противъ насъ." Не! Бѫдете, кѫдето искате. За насъ не е важно где сте организирани, щомъ вашето сърдце обагря въ пламъка на българщината и тупти въ нейния ритъмъ.

Но вие не бива да се отклонявате отъ нейния истински пѫть, който е единъ.

Помнете:

Българскиятъ чистъ национализъмъ трѣбва да почива на началото за българската народностно-културна държава, устроена споредъ духа и традициитѣ на българщината. Другото е пагубно.

Нека нашата обща организация бѫде българската държава. Ние всички сме нейни редници.

Предъ великото дѣло на народното освобождение ние сме заедно всички. Нѣма малки и голѣми-има само

българи!

Ние идемъ, за да победимъ съ лозунга:

"Чрезъ българщината-за България!" 

БМСОП

 (в. "Единство", год. 1, №1, 25 октомври 1933г.)  

        

Повик към българската младеж

"Повик към българската младеж" на младежката група към Всебългарския съюз "Отец Паисий", с който обяснява причините за създаването си. 

30 септември 1930г.

"Всички древни законодатели търсеха връзките, които свързват гражданите с отечеството и помежду им; намираха ги в отделните обичаи; в религиозните церемонии, които по своето естество биваха изключително народни; в публичните игри, които привличаха много хора наедно; в упражненията, които увеличаваха заедно с тяхната храброст и сила и тяхната гордост и себепочитание; в зрелищата, които им наумяваха историята на дедите им. Но само общите нещастия, победи и добродетели се докосват до техните сърца, трогват ги дълбоко и ги привързват крепко към отечеството."

Ж. Ж. Русо

Драги, братя,

България преживя тежки, съсипителни за народа и държавата войни.

Българският народ и държава и сега не са в покой; ограбена и осакатена е България; насилствено денационализирани, подложени на нечувани мъчения и убийства, българите в Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини са по-зле от всеки друг път и от всеки друг народ.

Това болно време обхваща нашето раждане, нашите детски и юношески спомени и продължава да ни следва и черни нашите младини. Кой българин, кое българско, кое човешко сърце би могло равнодушно да наблюдава това зверско, за срам на века избиване на беззащитното и мирно българско население в поробените наши земи?

Наследството, което ни се оставя, е тежко, много тежко и би значело нашето национално обезличаване до смърт, ако нашите бащи не ни завещаха истината и правдата и ако нашите братя в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини не ни дават пример на себепожертвание и безсмъртна търпимост пред народните идеали.

Ние имаме истината и правото на наша страна и наш свещен дълг е да се борим за изчистването от заблудите и лъжите, които така изобилно хвърлиха и продължават да хвърлят върху им поробителите на нашата земя. А то не е леко; за това се иска сплотеност, единомислие, твърдост и себеотрицание. Та така целокупни, споени с младежки жар и идеализъм, с най-силните оръжия-ума, словото и печата, и вечно в съюз с истината и правдата ние ще можем да изпълним нашия свещен синовен дълг.

Да имаш истината на своя страна, да виждаш как нечестивци се гаврят с нея и как избиват родните ти братя само затова, че са като тебе българи и искат да четат, говорят и се молят на своя майчин език, и да мълчиш, е престъпление, по-голямо от това на самите убийци.

За да постигнем тая желана спасителна сплотеност, българската младеж в свободна България трябва добре да разбере своя дълг.

Всебългарският съюз "Отец Паисий", който си е поставил за цел засилване, пробуждане и там, където липсва, създаване дълбоко съзнание у българите за тоя към народа и родината свещен дълг и който даде, както и ще продължава да дава приемр на будно българско око със сърце, което се свива от болка ведно с болката и страданията на прокудените и поробени българи, тоя всебългарски съюз засили своите редове с новообразуваната при него младежка група.

Младежката група отправя зов към онези, чиито детски спомени са кървавите войни, чиито сърца не знаят покой: родени, израсли и живеещи ведно с мъките и страданията на цял един разпнат на кръст народ.

Това е повик за отрезняване: знаме, издигнато от здравите мишци на българската младеж в името на справдливостта, истината и човещината; в името на българските въжделения.

Секретариатът на младежката група при Всебългарския съюз "Отец Паисий", дълбоко чувствуващ своя дълг, призовава всички български младежи, гдето и да се намират те, без разлика на вяра и партийна принадлежност, да се проникнат от съзнанието за сговор и истинско братство в изпълнение на своя свещен синовен дълг.

Поел с пълно съзнание голямата отговорност-ръководството на младежката група при Всебългарския съюз "Отец Паисий", Секретариатът очаква да види в редовете си всички български младежи, чувствуващи дълга към род и родина

Дайте ни своята подкрепа

Попълнете нашите редове.

Дайте сила на искрата, хвърлена в съзнанието на нашите бащи от Хилендарския монах, та да се разрасне в стихиен огън, в който да изгорят мъките, страданията и несправдливостта, които изживява нашият народ.

В нас-младите, е залогът за успешното национално преуспяване.

Правото е с нас и то ще победи.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред". С., 2009, с. 635-636)

Български младежки съюз "Отец Паисий" - БМСОП

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009г. с. 633-634)

През лятото на 1930г. към Всебългарския съюз "Отец Паисий" (ВСОП) се образува младежка група. Тя публично обявява съществуването си на 30 септември с.г. и избира свое временно ръководство. Целите, които преследва, фактически са идентични с тези на ВСОП, само че ориентирани към работа с младежта: поддържане активно обществено мнение по проблемите на българските малцинства в съседните държави и ревизията на мирния договор от Ньой, апели за единство на младежта. Групата издава пропаганден вестник по повод деня на българската книга, както и изпълненото с материали по проблемите на българите в Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини и Бесарабия списание "Единство" (1931г.).

Паралелно с това в някои гимназии в София се създават спонтанно ученически общества, обединяващи националистически ориентирани средношколци за отпор на активизиращата се и взимаща големи размери комунистическа организационна и пропагандна дейност в гимназиите. Подобни групи се създават и в провинцията. Към есента на 1931г. групите влизат в контакт помежду си, в резултат на което през ноември 1932г. се провежда организирана антикомунистическа акция, съвпадаща и с израз на протест срещу Ньойския мирен договор. Тя дава подтик за създаване на нова младежка формация, официално учредена на 17 март 1933г. като Български младежки съюз "Отец Паисий". БМСОП се обявява още от началото на съществуването си за представител на нов тип национализъм, като ревизионистка, антикомунистическа организация, с амбицията да създаде нова светогледна основа за българската нация. 

Още тогава се очертават основните насоки за дейност на младите паисиевци-ревизионистка и идеологическа. Първата се изразява в пропаганда на националната кауза в страната и чужбина с противоньойски акции, печатна пропаганда, чрез запознаване на чуждата преса и лидери на общественото мнение с българските становища по националния въпрос. Втората се свежда до амбициозния проект за изработване на българска самобитна идеология. Паисиевците се наричат помежду си "ратници" и се представят като изразители на идеята за българщината.

В 1936г., в условията на безпартиен режим и наличие на определени контакти и анонси към организацията от страна на управляващите, една група от ръководството прави опит да политизира БМСОП, превръщайки го в радикална политическа сила. Срещайки отказ от страна на съюзното ръководство, групата напуска, преминавайки към ратниците, а организацията продължава своята пропагандна дейност по националния въпрос, както и интензивно да разработва идеологически постановки.

БМСОП издава поредица идеологически текстове в изключително големи за времето си тиражи. В тях се разработват аспекти от предлаганата от паисиевците нова национална идеология. Тя равнопоставя националния въпрос в неговия териториален аспект (политика на ревизионизъм) със социалния въпрос (изграждане на хомогенна национална общност, постигане на вътрешно единство в българското общество, осигуряване на условия за труд, равни възможности за развитие и т.н.).

В ранния период на развитието си, между 1932 и 1936г., отчетливо търпи влияние в идейните си постановки от фашизма и националсоциализма. В годините на Втората световна война енергично изразява антисемитски позиции. През цялото си съществуване обаче, застъпва разбирането, че на българската нация е нужна самостойна, специфична национална идеология.

Младежите паисиевци са инициатори на т.нар. трудови походи-изпращане на младежи по селата за доброволна помощ на селското население при селскостопанската работа.

Интелектуалска организация на средношколци и студенти, БМСОП ясно се разграничава от други сходни формации, като легионерската. В условията на криза на режима през есента на 1943г. участва в опита за обединение на националистическите авторитаристки формации със Съюза на българските национални легиони и с Ратници за напредъка на българщината.

Основен орган е в. "Млада воля".

Д-р Н. Алтънков - "Отец Паисий" - младите идеалисти от 30-те

Отхвърляйки категорично модните през онова време комунистически и фашистки идеи, членовете на организацията се опитват да формулират принципите на модерния български национализъм

д-р Никола АЛТЪНКОВ
Статията се базира на подготвената за печат книга, посветена на българското национално движение в периода между двете войни

“Как би постъпил един млад човек, чувстващ потребност да помогне на Родината си, да се отплати за жертвите на предидущите поколения, да допринесе за издигането на своя народ? Животът му предоставя избор, различни идейни и обществени течения се съревновават за спечелване сърцата на младежта. Съблазните са много:

- Дали да отидеш при тези, които се гордеят със своята дисциплина, с реда царящ в тяхната организация, с униформите си, със своите поздрави. Видях водачите им, чух словата им…размишлява младежът. Но не му допадат фалшивият патос и неискреният патриотизъм. Нито чуждоземните идеи, които не пасват на нашия народ. “Чуждото си е винаги чуждо!”

- Говорят му и другите, които го убеждават, че светът е разделен на две, бедни и богати, и че младите не трябва да търпят неправдите, лишенията и социалното неравенство. Но честни ли са тези красноречиви “пророци на правдата, които заровиха под съсипните на един Божи храм двеста невинни свои братя”? Защо те говорят за неправдите в Китай и за сълзите в Бомбай, а остават хладни и мълчат, когато българи загиват в чужбина?

- Но има и друг вид изкушения: те са гласовете на задоволството, които изобилстват навсякъде. Те са, които съветват отказ от отговорите на големите въпроси на съвремеността. Защо да си губиш времето да търсиш истината, бъди доволен, щастлив: “игри, забавления, танци и малко наука! Доволни сме! Бъди при нас.” Но, казва си младежът, “Не са ли те, така наречените “неутрални”, по-опасни и вредни за обществото и от отрицателите на държава и народ?”

Тези свободно струящи редове на

Автентичен национализъм

- отричащи еднакво, както преклонението пред чужди идеологии като нацизма и комунизма, така и фалшивата аполитичност, са взети от ”Паисиевата борба – защо станах Паисиевец”, издание на Паисиевите средношколски дружини от 1941, претърпяло няколко издания – до ноември същата година са отпечатани 30 хиляди екзепляра – внушителна за времето си цифра.

След 1930 започва организирането на младежки групи към Всебългарския съюз “Отец Паисий” и през пролетта на следващата година група софийски ученици се събират в къщата на Христо Анастасов (Риджо) за да създадат ОНРУ - Организация на родолюбивите ученици. Пак тогава се появява и списание “Единство”, орган на младежите при Съюза. Образуват се групи в София -в І и ІІ мъжки гимназии и в провинцията, главно в средните училища. Членовете им са с различна ориентация: Я.Донев е земеделец, Христо Икономов - либерал, Любомир Тенев, по-късно известен актьор - социалист. Между тях са и Климент Далкалъчев и Боби Стоилков, и двамата убити след 9.09.1944, Стефан Сърчаджиев, бъдещите композитори Йожи Цанков и Парашкев Хаджиев (автор на мелодията към един химн на БМСОП, написан от Теодор Траянов), Николай Паяков, Петър Боев и Тачо Танев, художник и бъдещ историк.

Постепенно младежката секция изгражда свой самостоятелен идеен и организационен живот. Започва да се нарича Български младежки съюз Отец Паисий (БМСОП) и скоро вече разполага с клонове в много средни училища в страната: главно в София и големите градове. Не изглежда обаче, да са се стремели към масовост тъй като членовете рядко са надвишавали 10 000.

След 19-то майския преврат от 1934 и те, както повечето младежки организации, продължават да съществуват полулегално. Създават вътрешна организация към ВСОП (който формално не е забранен) - наречена “Единство” и се разделят на малки групи - “осморки”, които се събират по къщите. Тъкмо тогава започва и големият им подем. Финансово и идейно ги подпомага професор Кантарджиев (след 1936 година той основава “Ратници за напредъка на българщината” - РНБ). Професорът убеждава управата на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) и ръководителите на БМСОП да се обединят, но опитът се оказва неуспешен.

На 25 април 1935 излиза първият брой на

Списанието “Млада воля”

Превърнало се в печатния орган на БМСОП. Първият му редактор е Иван П.Божков, а след него А.Господарев, Ник.Л.Деянов, П.Йорданов и Ив.Манов. Месечник, после двуседмичник с 2,000 броя тираж, към 1940 списанието достига тираж между 6,000 и 8,000. Влияние му трудно може да бъде преоценено, тъй като в списването му участват едни от най-добрите млади умове по онова време. За разлика от СБНЛ и РНБ, точно кръгът около ”Млада Воля” формира интелектуалния фундамент на тогавашния ни младежки национализъм. През 1940 излиза сборник с отбрани статии, писани от 1935 до 1940. Авторите им – всичките млади хора – са настроени откровено “равизионистки” (впрочем, “поправката”, или отхвърлянето на унизителният Ньойски договор от 1919 е обединителният зов на националистите), вълнуват ги също патриотичната идеология, социалните въпроси, стопанството, мастото на България в света, както и проблемите на текущата политика. Основните автори, наред с редакторите, са Николай Паяков, Христо Димов-Богоев, Христо Заимов, Енчо Матеев, Нешо П.Деянов, Светослав Нелчинов, Вл.Барановски, Иван Ранков, Христо Паскалев, Тачо Танев, Петър Боев, Димитър Венедиков и други.

През 1935 млади паисиевци основават и студентската корпорация “Цар Крум”. По онова време БМСОП е вече много популярен, привличайки в редовете си ученици от почти всички гимназии в страната. Организират се културно-просветни събрания, анализират се произведенията на автори традиционалисти - вдъхновители на

Чистия младежки патриотизъм

БМСОП участва във всички национални демонстрации против Ньойския договор и в защита на българите в поробените от съседите земи, издава се картата на България с данни за демографската и социална динамика на страната и прилежащите краища, организират се “Всебългарски жертвени дни”, посветени на българите в чужбина, насърчават се членовете да сътрудничат и с други патриотични младежки организации.

През лятото на 1940 се организира първият “Паисиев трудов поход”: десет трудови ядра с по 10 участника отиват по селата да помагат при събиране на реколтата за срок от 15 дни. На пръв поглед, инициативата наподобява следдеветосептемврийските младежки трудови бригади но всъщноста значително се различава от тях по спонтанността си и, присъщият на паисиевци, неподправен идеализъм и стриктно спазване на доброволното начало. Трудовите походи преминават успешно и добре приети от селяните. През следващите години те стават много по-масови – още през 1941 вече са говори за “първата десето хилядна”. Създават се връзки и с работници; младите идеалисти не странят от народа си, а се стремят да докажат, че са част от него и живеят с неговите проблеми и въжделения.

В 1939 БМСОП издава една малка брошурка, която в 28 отделни точки и 3 страници представя много сполучливо същността на стремежите и идеологията на младите паисиевци. Пример за сбита и ясна национална доктрина, тази разработка отпреди 60 години би послужила и днес на обществото ни с ясните си и вечни принципи. Точка първа гласи: “Българската народност е духовна и биологична общност, изградена в многовековна борба върху съзнанието, жертвите и идеалите на миналото, настоящето и бъдещето на българския народ”. И по-нататък: “Българският народ е живия израз на българската народност…Българската държава е единствената и върховна организация на живота и идеалите на българския народ”.

Определението на Велика България според паисиевци: “Това е народностно обединена, духовно и политически самобитна, военно мощна, социално единна и стопански самостойна Българска държава”. Дори и днес трудно би могло да се възрази на тази формулировка. Що се отнася да рецептата за политическото и държавно развитие на България, според БМСОП, тя трябва да бъде: “От демокрация, изградена на основата на личната отговорност, развита до степен на отговорно водачество, към народно единство”. Формулировката е българска, предлаганото решение също е родно, “водачеството” е съчетано с личната отговорност в рамките на демокрацията. Но и “трудът и капиталът не са само лични, а преди всичко обществени блага. Трудът на българина…е лично право и обществено задължение. Ето защо който не работи е враг на българщината. Хлябът трябва да бъде осигурен на всеки българин”.

Нищо чудно, че

Напредничавите за времето си социални идеи

и народностни схващания са привличали умовете и сърцата на българската младеж. Както впрочем и, че в идейната борба с мрачния болшевизъм, проповядван през 30-те от сектантски настроените тогавашни комунистически водачи, морални победители излизат оптимистичните и привлекателни за младите идеи на паисиевци. Както не е чудно и, че за повечето леви псевдо-историци, отпреди 1989, тези младежи са “носители на авторитарни концепции, искащи спиране на класовата борба и изграждане на национално единство и социална справедливост и… еволюиращи към фашизма и расизма”.

Всъщност, идеалите на БМСОП - според вече цитираната брошура “Паисиевата борба - защо станах паисиевец” са: “Обединение на целокупния български народ; Самостойно и независимо съществуване на българската държава; Развитие на самобитната българска обществена, духовна и материална култура; Борба за създаване на духовното единство на българския народ и осигуряването духовно и веществено благополучие на всеки българин”.

А ето и нещо, звучащо твърде съвременно: “Много чужди очи и чужди апетити са насочени към нас. Чуждите училища, иностранните религиозни пропаганди, духовното и културно въздействие на някои западни държави пред нищо не се спират да спечелят привърженици между нас за своя народ и в решителния момент блюдата да натежнеят в тяхна полза. Злато, много злато се излива в нашата бедна страна, злато, което купува съвести”.