Български младежки съюз "Отец Паисий" - БМСОП

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009г. с. 633-634)

През лятото на 1930г. към Всебългарския съюз "Отец Паисий" (ВСОП) се образува младежка група. Тя публично обявява съществуването си на 30 септември с.г. и избира свое временно ръководство. Целите, които преследва, фактически са идентични с тези на ВСОП, само че ориентирани към работа с младежта: поддържане активно обществено мнение по проблемите на българските малцинства в съседните държави и ревизията на мирния договор от Ньой, апели за единство на младежта. Групата издава пропаганден вестник по повод деня на българската книга, както и изпълненото с материали по проблемите на българите в Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини и Бесарабия списание "Единство" (1931г.).

Паралелно с това в някои гимназии в София се създават спонтанно ученически общества, обединяващи националистически ориентирани средношколци за отпор на активизиращата се и взимаща големи размери комунистическа организационна и пропагандна дейност в гимназиите. Подобни групи се създават и в провинцията. Към есента на 1931г. групите влизат в контакт помежду си, в резултат на което през ноември 1932г. се провежда организирана антикомунистическа акция, съвпадаща и с израз на протест срещу Ньойския мирен договор. Тя дава подтик за създаване на нова младежка формация, официално учредена на 17 март 1933г. като Български младежки съюз "Отец Паисий". БМСОП се обявява още от началото на съществуването си за представител на нов тип национализъм, като ревизионистка, антикомунистическа организация, с амбицията да създаде нова светогледна основа за българската нация. 

Още тогава се очертават основните насоки за дейност на младите паисиевци-ревизионистка и идеологическа. Първата се изразява в пропаганда на националната кауза в страната и чужбина с противоньойски акции, печатна пропаганда, чрез запознаване на чуждата преса и лидери на общественото мнение с българските становища по националния въпрос. Втората се свежда до амбициозния проект за изработване на българска самобитна идеология. Паисиевците се наричат помежду си "ратници" и се представят като изразители на идеята за българщината.

В 1936г., в условията на безпартиен режим и наличие на определени контакти и анонси към организацията от страна на управляващите, една група от ръководството прави опит да политизира БМСОП, превръщайки го в радикална политическа сила. Срещайки отказ от страна на съюзното ръководство, групата напуска, преминавайки към ратниците, а организацията продължава своята пропагандна дейност по националния въпрос, както и интензивно да разработва идеологически постановки.

БМСОП издава поредица идеологически текстове в изключително големи за времето си тиражи. В тях се разработват аспекти от предлаганата от паисиевците нова национална идеология. Тя равнопоставя националния въпрос в неговия териториален аспект (политика на ревизионизъм) със социалния въпрос (изграждане на хомогенна национална общност, постигане на вътрешно единство в българското общество, осигуряване на условия за труд, равни възможности за развитие и т.н.).

В ранния период на развитието си, между 1932 и 1936г., отчетливо търпи влияние в идейните си постановки от фашизма и националсоциализма. В годините на Втората световна война енергично изразява антисемитски позиции. През цялото си съществуване обаче, застъпва разбирането, че на българската нация е нужна самостойна, специфична национална идеология.

Младежите паисиевци са инициатори на т.нар. трудови походи-изпращане на младежи по селата за доброволна помощ на селското население при селскостопанската работа.

Интелектуалска организация на средношколци и студенти, БМСОП ясно се разграничава от други сходни формации, като легионерската. В условията на криза на режима през есента на 1943г. участва в опита за обединение на националистическите авторитаристки формации със Съюза на българските национални легиони и с Ратници за напредъка на българщината.

Основен орган е в. "Млада воля".